„corzee mol o emarlm eszee … tsnyora snook snay nornse … forcanlows sekmalafair nischniss seconlyaire“
Въпреки че Physalia, португалският военен кораб (Portuguese Man O’ War), с газонапълнения си мехур и пипала, носещи отровни жила, прилича на медуза, „както всички сифонофори, тя е колониален организъм, съставен от по-малки единици, наречени зооиди.“ (Цитат от en.wikipedia.org/wiki/Physalia)
„Physalia“ произлиза от латинска дума, означаваща „мехур“ или „балон“. Нейните жила (нематоцисти) причиняват силна парлива болка, а невротоксините ѝ могат да предизвикат парализа.
„Военният кораб“ (Man Of War) е ветроходен съд, разработен от португалците през 16 век като мощен боен кораб, тежко въоръжен с оръдия. Той е широко използван от други европейски колонизатори, включително британците, французите, испанците и холандците, чак до 19 век. Силата на португалския флот е от ключово значение за придобиването и поддържането на неговата колониална империя от 15 век до 20 век, когато последните остатъци от империята биват деколонизирани.
Physalia е изключително успешен организъм, разпространен из целия свят в океаните. Въпреки това, средата ѝ е подложена на нарастваща заплаха от замърсяване и климатични промени. Мощният ѝ арсенал от силно токсични жила не може да се справи с този вид атака. Може би нови форми на скрити колониални зооиди ще еволюират, за да обърнат щетите… Ако имаха думи, какво биха ни казали?
Целият изговорен текст и неговата екранна транскрипция произлизат от огледални образи, обръщания и отражения на цитата от Уикипедия. Биоморфите на Physalia са изградени по различни начини от Particle Illusion (Boris FX), коралинови червени водорасли, цветове на Muntrie и цветове на евкалипт.
Основните места на заснемане включват Tarndanya / центъра на Аделаида и парковете около него, Karrawirra Pari / река Торенс, Yertabulti / Порт Аделаида, Kuarka-dorla / река Англеси и Kaarta Gar-up / Kings Park, Пърт, върху неотстъпените земи на народите Kaurna, Wadawurrung и Nyoongar. Много от сградите, показани тук, датират от колониалната Австралия на 19 век.
Иън Гибинс е поет, видео артист и електронен музикант, живеещ в Южна Австралия. Неговата поезия е широко публикувана в Австралия и в чужбина и включва четири книги, две от които са в съавторство с визуални артисти. Неговите отличавани с награди поетични видеа, видео арт и звукови пейзажи са били излагани с успех на фестивали, инсталации, галерии и високо видими обществени арт изложби по целия свят. До пенсионирането си през 2014 г. Иън е бил международно признат невролог и професор по анатомия в университета Flinders в Южна Австралия, като първоначално е учил за зоолог.
Изявление на режисьора
Тази творба започна като художествена измислица, а след това се превърна в експериментален документален филм, представящ си бъдеще, в което колониални безгръбначни, въоръжени със смъртоносни токсини, намират своето място в наводнен свят, увреден от човешката злоупотреба. Изговореният текст превръща простото фактическо твърдение в отвъдземен разговор.